самооправдавах

Речник на българския език

1. самооправдавах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

самооправдавах е производна форма на самооправдавам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. самооправдавах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

самооправдавах е производна форма на самооправдавам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).