самооправдавания

Речник на българския език

1. самооправдавания — мн. ч.

самооправдавания е производна форма на самооправдаване (мн. ч.).

2. самооправдавания — мин. страд. прич. м. р. непълен член

самооправдавания е производна форма на самооправдавам (мин. страд. прич. м. р. непълен член).