самооправдавал съм

Речник на българския език

1. самооправдавал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

самооправдавал съм е производна форма на самооправдавам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. самооправдавал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

самооправдавал съм е производна форма на самооправдавам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. самооправдавал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

самооправдавал съм е производна форма на самооправдавам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).