самооправдавал си

Речник на българския език

1. самооправдавал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

самооправдавал си е производна форма на самооправдавам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. самооправдавал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

самооправдавал си е производна форма на самооправдавам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. самооправдавал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

самооправдавал си е производна форма на самооправдавам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).