самооправдавало е

Речник на българския език

1. самооправдавало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самооправдавало е е производна форма на самооправдавам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. самооправдавало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самооправдавало е е производна форма на самооправдавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. самооправдавало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самооправдавало е е производна форма на самооправдавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).