самооправдавало

Речник на българския език

1. самооправдавало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самооправдавало е производна форма на самооправдавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. самооправдавало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самооправдавало е производна форма на самооправдавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. самооправдавало — мин. деят. св. прич. ср. р.

самооправдавало е производна форма на самооправдавам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. самооправдавало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

самооправдавало е производна форма на самооправдавам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).