самооправдавала

Речник на българския език

1. самооправдавала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

самооправдавала е производна форма на самооправдавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. самооправдавала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

самооправдавала е производна форма на самооправдавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. самооправдавала — мин. деят. св. прич. ж. р.

самооправдавала е производна форма на самооправдавам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. самооправдавала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

самооправдавала е производна форма на самооправдавам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).