самооправдавал

Речник на българския език

1. самооправдавал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самооправдавал е производна форма на самооправдавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. самооправдавал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самооправдавал е производна форма на самооправдавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. самооправдавал — мин. деят. св. прич. м. р.

самооправдавал е производна форма на самооправдавам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. самооправдавал — мин. деят. несв. прич. м. р.

самооправдавал е производна форма на самооправдавам (мин. деят. несв. прич. м. р.).