самооправдава

Речник на българския език

1. самооправдава — сег. вр., 3 л., ед. ч.

самооправдава е производна форма на самооправдавам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. самооправдава — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

самооправдава е производна форма на самооправдавам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. самооправдава — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

самооправдава е производна форма на самооправдавам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).