самоограничавал си

Речник на българския език

1. самоограничавал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

самоограничавал си е производна форма на самоограничавам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. самоограничавал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

самоограничавал си е производна форма на самоограничавам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. самоограничавал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

самоограничавал си е производна форма на самоограничавам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).