самоограничавал е

Речник на българския език

1. самоограничавал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самоограничавал е е производна форма на самоограничавам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. самоограничавал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самоограничавал е е производна форма на самоограничавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. самоограничавал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самоограничавал е е производна форма на самоограничавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).