самоограничавало съм

Речник на българския език

1. самоограничавало съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

самоограничавало съм е производна форма на самоограничавам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

2. самоограничавало съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

самоограничавало съм е производна форма на самоограничавам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

3. самоограничавало съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

самоограничавало съм е производна форма на самоограничавам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).