самоограничавало си

Речник на българския език

1. самоограничавало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

самоограничавало си е производна форма на самоограничавам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. самоограничавало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

самоограничавало си е производна форма на самоограничавам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. самоограничавало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

самоограничавало си е производна форма на самоограничавам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).