самоограничавало е

Речник на българския език

1. самоограничавало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самоограничавало е е производна форма на самоограничавам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. самоограничавало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самоограничавало е е производна форма на самоограничавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. самоограничавало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самоограничавало е е производна форма на самоограничавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).