самоограничавала

Речник на българския език

1. самоограничавала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

самоограничавала е производна форма на самоограничавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. самоограничавала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

самоограничавала е производна форма на самоограничавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. самоограничавала — мин. деят. св. прич. ж. р.

самоограничавала е производна форма на самоограничавам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. самоограничавала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

самоограничавала е производна форма на самоограничавам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).