самоограничавал

Речник на българския език

1. самоограничавал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самоограничавал е производна форма на самоограничавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. самоограничавал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самоограничавал е производна форма на самоограничавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. самоограничавал — мин. деят. св. прич. м. р.

самоограничавал е производна форма на самоограничавам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. самоограничавал — мин. деят. несв. прич. м. р.

самоограничавал е производна форма на самоограничавам (мин. деят. несв. прич. м. р.).