самоограничава

Речник на българския език

1. самоограничава — сег. вр., 3 л., ед. ч.

самоограничава е производна форма на самоограничавам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. самоограничава — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

самоограничава е производна форма на самоограничавам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. самоограничава — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

самоограничава е производна форма на самоограничавам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).