самоограбило съм

Речник на българския език

1. самоограбило съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

самоограбило съм е производна форма на самоограбя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

2. самоограбило съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

самоограбило съм е производна форма на самоограбя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).