самоограбила

Речник на българския език

1. самоограбила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

самоограбила е производна форма на самоограбя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. самоограбила — мин. деят. св. прич. ж. р.

самоограбила е производна форма на самоограбя (мин. деят. св. прич. ж. р.).