самоограби

Речник на българския език

1. самоограби — сег. вр., 3 л., ед. ч.

самоограби е производна форма на самоограбя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. самоограби — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

самоограби е производна форма на самоограбя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. самоограби — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

самоограби е производна форма на самоограбя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. самоограби — повелително наклонение, ед. ч.

самоограби е производна форма на самоограбя (повелително наклонение, ед. ч.).