самоограбели

Речник на българския език

1. самоограбели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

самоограбели е производна форма на самоограбя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. самоограбели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

самоограбели е производна форма на самоограбя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).