самообявяло

Речник на българския език

1. самообявяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самообявяло е производна форма на самообявя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. самообявяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

самообявяло е производна форма на самообявя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).