самообявяла

Речник на българския език

1. самообявяла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

самообявяла е производна форма на самообявя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. самообявяла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

самообявяла е производна форма на самообявя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).