самообявило е

Речник на българския език

1. самообявило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самообявило е е производна форма на самообявя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. самообявило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самообявило е е производна форма на самообявя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).