самообявило
1.
самообявило —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.
самообявило
е производна форма
на самообявя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).
2.
самообявило —
мин. деят. св. прич. ср. р.
самообявило
е производна форма
на самообявя (мин. деят. св. прич. ср. р.).