самообявило

Речник на българския език

1. самообявило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самообявило е производна форма на самообявя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. самообявило — мин. деят. св. прич. ср. р.

самообявило е производна форма на самообявя (мин. деят. св. прич. ср. р.).