самообявила е

Речник на българския език

1. самообявила е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

самообявила е е производна форма на самообявя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. самообявила е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

самообявила е е производна форма на самообявя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).