самообявила

Речник на българския език

1. самообявила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

самообявила е производна форма на самообявя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. самообявила — мин. деят. св. прич. ж. р.

самообявила е производна форма на самообявя (мин. деят. св. прич. ж. р.).