самообяви

Речник на българския език

1. самообяви — сег. вр., 3 л., ед. ч.

самообяви е производна форма на самообявя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. самообяви — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

самообяви е производна форма на самообявя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. самообяви — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

самообяви е производна форма на самообявя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. самообяви — повелително наклонение, ед. ч.

самообяви е производна форма на самообявя (повелително наклонение, ед. ч.).