самообявели

Речник на българския език

1. самообявели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

самообявели е производна форма на самообявя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. самообявели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

самообявели е производна форма на самообявя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).