самообучаваха

Речник на българския език

1. самообучаваха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

самообучаваха е производна форма на самообучавам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. самообучаваха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

самообучаваха е производна форма на самообучавам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).