самообучава

Речник на българския език

1. самообучава — сег. вр., 3 л., ед. ч.

самообучава е производна форма на самообучавам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. самообучава — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

самообучава е производна форма на самообучавам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. самообучава — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

самообучава е производна форма на самообучавам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).