самообслужвал

Речник на българския език

1. самообслужвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самообслужвал е производна форма на самообслужвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. самообслужвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самообслужвал е производна форма на самообслужвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. самообслужвал — мин. деят. св. прич. м. р.

самообслужвал е производна форма на самообслужвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. самообслужвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

самообслужвал е производна форма на самообслужвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).