самообричаше

Речник на българския език

1. самообричаше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

самообричаше е производна форма на самообричам (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. самообричаше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

самообричаше е производна форма на самообричам (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).