самообричахте

Речник на българския език

1. самообричахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

самообричахте е производна форма на самообричам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. самообричахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

самообричахте е производна форма на самообричам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).