самообричахме

Речник на българския език

1. самообричахме — мин. св. вр., 1 л., мн. ч.

самообричахме е производна форма на самообричам (мин. св. вр., 1 л., мн. ч.).

2. самообричахме — мин. несв. вр., 1 л., мн. ч.

самообричахме е производна форма на самообричам (мин. несв. вр., 1 л., мн. ч.).