самообричаха

Речник на българския език

1. самообричаха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

самообричаха е производна форма на самообричам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. самообричаха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

самообричаха е производна форма на самообричам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).