самообричах

Речник на българския език

1. самообричах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

самообричах е производна форма на самообричам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. самообричах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

самообричах е производна форма на самообричам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).