самообричал си

Речник на българския език

1. самообричал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

самообричал си е производна форма на самообричам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. самообричал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

самообричал си е производна форма на самообричам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. самообричал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

самообричал си е производна форма на самообричам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).