самообричал е

Речник на българския език

1. самообричал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самообричал е е производна форма на самообричам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. самообричал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самообричал е е производна форма на самообричам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. самообричал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самообричал е е производна форма на самообричам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).