самообричало съм

Речник на българския език

1. самообричало съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

самообричало съм е производна форма на самообричам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

2. самообричало съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

самообричало съм е производна форма на самообричам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

3. самообричало съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

самообричало съм е производна форма на самообричам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).