самообричало е

Речник на българския език

1. самообричало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самообричало е е производна форма на самообричам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. самообричало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самообричало е е производна форма на самообричам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. самообричало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самообричало е е производна форма на самообричам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).