1. самообричало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.
самообричало е производна форма на самообричам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).
2. самообричало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.
самообричало е производна форма на самообричам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).
3. самообричало — мин. деят. св. прич. ср. р.
самообричало е производна форма на самообричам (мин. деят. св. прич. ср. р.).
4. самообричало — мин. деят. несв. прич. ср. р.
самообричало е производна форма на самообричам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).