самообричали

Речник на българския език

1. самообричали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

самообричали е производна форма на самообричам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. самообричали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

самообричали е производна форма на самообричам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. самообричали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

самообричали е производна форма на самообричам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. самообричали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

самообричали е производна форма на самообричам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).