самообричала е

Речник на българския език

1. самообричала е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

самообричала е е производна форма на самообричам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. самообричала е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

самообричала е е производна форма на самообричам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. самообричала е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

самообричала е е производна форма на самообричам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).