самообричала

Речник на българския език

1. самообричала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

самообричала е производна форма на самообричам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. самообричала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

самообричала е производна форма на самообричам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. самообричала — мин. деят. св. прич. ж. р.

самообричала е производна форма на самообричам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. самообричала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

самообричала е производна форма на самообричам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).