самообричал

Речник на българския език

1. самообричал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самообричал е производна форма на самообричам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. самообричал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самообричал е производна форма на самообричам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. самообричал — мин. деят. св. прич. м. р.

самообричал е производна форма на самообричам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. самообричал — мин. деят. несв. прич. м. р.

самообричал е производна форма на самообричам (мин. деят. несв. прич. м. р.).