самообрича

Речник на българския език

1. самообрича — сег. вр., 3 л., ед. ч.

самообрича е производна форма на самообричам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. самообрича — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

самообрича е производна форма на самообричам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. самообрича — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

самообрича е производна форма на самообричам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).