самообладаело е

Речник на българския език

1. самообладаело е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самообладаело е е производна форма на самообладая (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).