самообесил съм

Речник на българския език

1. самообесил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

самообесил съм е производна форма на самообеся (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. самообесил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

самообесил съм е производна форма на самообеся (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).