самообесил е

Речник на българския език

1. самообесил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самообесил е е производна форма на самообеся (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. самообесил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самообесил е е производна форма на самообеся (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).